Съпътстващи проблеми при пробива на зъбите

Първи пробиват централните резци, по-често първо долните, но е възможно първи да пробият и горните. Нормалният период за техния пробив е между шести и осми месец. Между осми и дванайсети месец пробиват страничните резци, между 12 и 16 месец първите дъвкателни зъби - четвъртите. Те се намират по-назад в челюстта, но пробиват преди кучешките, които най-често пробиват между 16 и 20 месец. Накрая между 20 и 30 месец пробиват петите зъби или вторите големи дъвкателни зъби. С тях временното съзъбие е оформено.

     Тези срокове, макар и приемани за норма, биха могли да варират според индивидуалните особености и развитие на детето. По-ранна или по-късна поява на зъбите в границите на два месеца от тези срокове се приемат за норма. По-големи отклонения също биха могли да се дължат на индивидуална специфика на детето, но при всички случаи изискват консултация с детски дентален лекар, за да не се пропуснат някои болести, причиняващи забавяне или ускоряване на пробива. След петата година на детето може да се очаква началото на подмяната на временните зъби с постоянни.

     Пробивът на временните зъби е физиологичен процес и не причинява заболяване. Въпреки това всеки родител знае, че пробивът на тези зъби много често се съпътства от инфекции на горните дихателни пътища, покачване на температурата или вирусни заболявания. Макар и физиологичен, периодът на пробив на зъбите е свързан с движение на коронката на зъба през костта и накрая през устната лигавица. Движението е свързано с резорбция или стопяване на надлежащите тъкани под натиска на пробиващия зъб. При това движение се притискат макар и леко периферните нервни окончания на устната лигавица по билото на челюстта, което предизвика слаб, но понякога упорит сърбеж. Това прави детето раздразнително и неспокойно. Сънят му се смущава, апетитът намалява, интересът към играчките намалява. Притискането на периферните нервни окончания предизвиква увеличено слюноотделяне. Особено при пробива на първите зъби, този период съвпада с първото изправяне на детето. Рефлекса за преглъщане на слюнката все още не е създаден и увеличеното количество слюнка се стича извън устата, намокряйки блузките и гърдите на детето.

    Общата устойчивост на детето намалява и то става много по-чувствително и предразположено към вируси и бактерии, с които се среща. Това е причината много често нормалният физиологичен процес на пробива да протича драматично, съпътстван от различни инфекции. Най-чести са инфекциите на горните дихателни пътища, но между една и три години става първата среща на детето с вируса на херпес симплекс и тогава отворът в устната лигавица от пробиващия зъб може да стане входна врата за развитието му. Тогава се наблюдава по-лека или по-тежка форма на херпетичен гингивостоматит, който погрешно е известен повече като афтозен стоматит. Това заболяване може да протече доста тежко и изисква бърза намеса на лекар по детска дентална медицина. То може да започне с покачване на температурата и възпаление на горните дихателни пътища и прибързаното предписване на антибиотик може силно да влоши състоянието на детето. Точно затова, при усложнения в състоянието на детето по време на пробива е хубаво да се направи консултация с детски дентален лекар.